Рамадан, който никой палестинец няма да забрави

По улиците на Наблус, ел-Бирех и – постоянно когато съумях да се промъкна около противозаконни контролно-пропускателни пунктове – тези на окупирания Източен Йерусалим,  за първи път изпитах най-чистата форма на Рамадан и разпознах същинското значение и цел на моята вяра.

Там разбрах, че Рамадан е доста повече от просто пост и молитва, че той е възпоменание за силата на нашата религия и празнуване на издръжливостта на нашия народ.

По тези улици, окупирани и подложени на непрекъсната опасност от експанзия, само че предизвикателно цялостни с вяра и детски смях, пристигнах да оценя неповторимата хубост на звука на езана и успокояващата мъдрост да си мохамеданин.

Този Рамадан не съм вкъщи, в Палестина. И до момента в който преустановявам поста си при всеки залез слънце с облиците и звуците на продължаващото заличаване на моята татковина, играещи в съзнанието ми, съм унищожен да си помисля по какъв начин наподобява и по какъв начин се усеща Рамадан в този момент за моите обичани хора.

За тези в Газа, които са претърпели повече от пет месеца геноцид, няма храна за ифтар. Израел към момента блокира помощта да доближи до най-отчаяните и хората готвят трева, с цел да имат нещо, каквото и да е, с което да постят. Всички бебета и деца са недохранени и десетки към този момент са умряли от липса на храна и чиста вода. Всеки в обсадения анклав е изгубил някого, само че даже не му е обезпечено време и пространство да диша, да скърби и да преработи контузията си. Няма неповредена джамия и безвредно място за групова молитва. Наистина хората в Газа  към момента са подложени на непрекъснати бомбардировки. Дори тези, които се пробваха да намерят леговище в Рафах, тази последна по този начин наречена „ безвредна зона “ в обсадения анклав, към момента са застрашени от сухопътна инвазия – инвазия, която безспорно ще убие и осакати още хиляди почтени.

Разбира се, Рамадан не е бил нехаен за хората в Газа от години – заради безмилостната обсада на Израел, доста родители оставаха без храна в този най-свещен месец, с цел да нахранят децата си доста преди началото на този геноцид. И въпреки всичко гибелта и разрушението в никакъв случай не са били толкоз близо, а страхът за бъдещето е толкоз изострен в тази в миналото красива земя, по време на който и да е Рамадан.

За тези на Западния бряг Рамадан също не е като преди.

Разбира се, Рамадан в никакъв случай не е бил еднопосочно събитие в окупираната територия. Винаги включваше навигиране през противозаконни контролно-пропускателни пунктове, издържане на тормоз от окупационни бойци и опозиция на провокации. Но тази година е доста, доста по-лошо. Палестинците на Западния бряг освен агонизират поради геноцида на своите братя и сестри в Газа, само че и се пробват да оцелеят от безмилостните офанзиви на заселници, полиция и бойци. Те се чудят кой от тях ще бъде идващият, който ще бъде случайно задържан, разселен или атакуван – те се чудят дали те и техните близки ще доживеят да видят още един Рамадан.

А за тези в диаспората, ние сме оставени да практикуваме нашата религия с неувяхваща виновност, която нямам способността да опиша нито на британски, нито на арабски. Как да прекъсна гладуването си, когато толкоз доста от моите хора не са яли вярно от месеци? Да се ​​моля в джамия, до момента в който моите хора се молят върху руините? От религиозна позиция знам, че би трябвало, само че това дава отговор на въпросите, които карат сърцето ми да кърви.

Рамадан след Рамадан палестинският народ е подложен на тестване. Но палестинският дух ще надживее тиранията на окупацията. Докато виждам по какъв начин жителите на Газа правят петъчна молитва измежду руините на тяхното общество, си припомням по какъв начин наподобява непоколебимостта: че можеш да разрушиш нечий дом или джамия, само че в никакъв случай нечий иман (вяра). Често си представям по какъв начин би изглеждал Рамадан, в случай че Палестина в никакъв случай не беше окупирана. Може би щях да се разделя с децата на Газа, които към този момент не са тук. Може би щях да върша кнафе, моя специалитет, в източните планини на Наблус, на земя, която беше открадната от дядо ми, който по този начин и не съумя да види свободата.

Едно нещо е несъмнено, Рамадан в никакъв случай няма да бъде същият. Всяка година оттук насетне моите молебствия няма да бъдат за мен, а за моите мъченици, които към този момент не могат да се молят за себе си. Ще се апелирам да опростя виновността си, че не можах да направя задоволително, с цел да ги спася. Божията благосклонност да бъде върху душите на нашите мъченици.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.